юни 11, 2014

Небо


 ... Мъдрият човек прави днес и веднага онова, което трябва да бъде направено. 
Той не се страхува от трудности или унищожение. 
Пробуденият познава сигурността и светлината на правилното действие. 
Истинското познание е салът, който ни позволява да преплуваме вълните, 
причинени от невежеството. 
Истинската мъдрост е Любов, Истина и Действие ...
Свами Витамоханнада


 "... без тръгване със сигурност няма пристигане"
"Приказки за пораснали деца", М. Алгафари






Рецептата на КФП и Iva -
микс от цветове, "каменна дантела", цветя, изтъркано (от времето)
и сърце, много сърце.

юни 01, 2014

Само за теб ... море


Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Н. Вапцаров


Красиви стихове,
съкровена чувственост в своята смиреност, нежност и топлина,
истински докосващи душата и сърцето ..
just for you.


И едно море, бушуващо и тихо, непознато и познато,
за КФП - Море и Greta`s Art

май 25, 2014

За цветовете и мечтите



Понякога усещам как болиш...
От грозни думи и от лоши хора.
Oт сенки на несбъднати мечти.
Oт чувства, преоблечени в умора.

Тогава цялата мълча.
Мълча...
Светът тежи като огромен камък.
Горчив, като прокудена сълза.
И как е празно... Как е празно само...

Тогава искам да те скрия в мен.
Да стана дом за теб. 
От обич...

Да те погаля с устни и с ръце,
додето взема цялата ти болка...
Да те прегърна, докато заспиш
и много нежно да те прилаская...

Понякога, когато те боли,
болиш във мен...

Не искам да го знаеш...






Отново дълга пауза ..  мъчителна, неизбежна и уж изграждаща .. Но затова пък сега с огромно удоволствие се включвам в КФП на vilini и за да ми е напълно пълна картинката и удоволствието на 100 % освен ръчно направената дизайнерска хартия, реших и цветенцето самичка да си направя, и не само го направих, ами и сама си го реших в цвят.  :)) Това е от онези моменти, когато всичко, което си събирал като остатъчен материал от нещо-друго-сътворено-преди го вкарваш в употреба. Предполагам на всички са познати подобни боклукчета, останали от оформянето на разни дантелки по картички и покани.


Тяхното наличие и наличието на едно направено от мен преди дооооста време туту, поради голямото ми тогава желание да си поиграя с направата му и незнанието какво да го правя след това


предопределиха днешното ми занимание. :)) 
Да, съществува на пазара (в случая) тюл в различни цветове, но явно, ако аз самата не си усложня живота няма да ме бъде. :)) 


Пък и какво е по-голямо удоволствието сам да си миксираш и правиш цветовете, от това да си спестиш цялото мацане и просто да отидеш на пазар, нали?! :)) Макар, че кифлата в мен надделява и крещи, че очарование има и във второто, да не се лъжем, все пак творческата натура към момента е взела връх за нейно съжаление и воала ... 

 

Не са ли красиви?! И не за друго, а именно защото са си твои.. Като живота ти - може да е нищо особено за другите, но си е твой .. само твой.

И следва забавлението, на 200 %, защото освен, че се получават красиви нещица, ти вдъхваш и нов живот на разни излишъчета. 









А всъщност темата беше за ръчно правените дизайнерски хартии. Няколко боички и една четка. Миксираш, експериментираш, пробваш, грешиш и пак отначало .. и крайният резултат винаги те изненадва, понякога приятно, понякога неприятно  .. кара те да опитваш отново и отново .. и се чувстваш удовлетворен, защото получаваш най-красивата хартия, твоята. И винаги различна. Плод на твоето виждане, въображение, илюзия, мечта ...



април 09, 2014

Крадец на време


"Комуто е писано да свети,
ще си проличи и през кал, дебела цяла педя.
А комуто не е писано, няма да свети, 
ако ще по цял ден да го излъскваш"

"Крадец на време"
Тери Пратчет



март 22, 2014

миг безкрайност


 "Доброто никога не пропада. Няма случай в историята на човечеството, когато доброто да не се е върнало при онзи, който го е направил.. и то с лихва."

Петър Дънов


Повтарям си тези думички отново, и отново, и отново ... и се надявам ... да е наистина така ..
Защото в противен случай .. всичко губи смисъл ...


За Мария и Картичкофуриите -
с полъх на морски бриз и спомени ... за една любов и шепот на вълните ...


март 16, 2014

значи .. просто е истинско ..


Тази тъжна любов 
се е свила в сърцето ми 
и не иска да тръгне от там. 
Няма другаде дом. 
Няма друго убежище. 
Тя е толкова много сама... 



Този свят й е страшен. 
Враждебен. И чужд. 
И я плаши безумно. До отчаяние. 
Във очите й - капки предпролетен дъжд. 
Във които се давят сияния. 
"Остани..." - й прошепвам.



"Остани. Остани... 
Ще се справим, нали? 
Няма друго обичане. 
А това, щом така ни боли, 
значи просто е истинско. 
Значи просто е истинско..." 



автор на стиховете: Caribiana

С поздрав и възхищение към Кали и Картичкофуриите.