декември 13, 2014

Снежинки


Баба Зима пак размята
белия кожух.
Ний се стелим по земята
леки като пух.

Над къщички и дворчета
край светлите прозорчета
летим, летим и се въртим,
децата веселим!







И студ до бяло


Не мога да рисувам чужди пътища
по картата на своята безсмисленост.
Преминала съм хоризонта.
Няма връщане.
Звездите тук отдавна са изстинали.
Не мога да си съчиня обичане
от думи със угаснали значения.

Из спомените тихо криволичи
една Любов. Почти обезличена.
Не мога да се пиша с чужди почерци,
за да приличам малко на изкуство.
Та аз съм само тъжно многоточие
в една угасваща Вселена-пустош.
Не зная как се правят Сътворения.
Нито къде е спусъкът за някакво начало.
Останала съм по едно стихотворение.
По капчица тъга. И студ до бяло.

Caribiana



декември 10, 2014

My Angels


Не, не съм открила топлата вода. Поне не напълно. :)) И преди съм правила мини куклички (и ако имате търпение за скролване назад във времето ще ги видите :), но за сегашните вдъхновение ми бяха ето тези ангелчета от нета. Като реших моите да бъдат пременени. Естествено, според сезона. Любимият!
Тази година, освен всичко друго (и добро, и не дотам ..), поне ми даде време. Време за всичко, за което преди то все не ми достигаше. Или поне аз така си мислех. Затова и тепърва предстоят много проекти, които винаги съм искала да правя и да направя.
А като се замисля, нима времето не е един от най-ценните дарове, които може да получи човек?!






Изработката на тези летящи ангелчета е супер лесна, а забавлението е на макс. Могат да се използват както за коледна украса (за елхата, прозореца, абажура), така и като декоративни елементи за картички и опаковки.
Необходими материали - канап/въженце, дървено топче, върху което може да се нарисува личицето (аз съм използвала готово), малко филц, остатъчни панделчета, добро настроение и задължително търпение, заради миниатюрните размери.
Височината на моите кукленца е 8 см. от край до край. 


И естествено, няма как да не участвам с тях в коледното предизвикателство на Картичкофуриите - Вълшебно! Чудно! Приказно!

декември 08, 2014

16 дни до Коледа




и уникалните стихове на Ръдиард Киплинг, казващи Всичко!

Ако владееш се, когато всички,
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш; 
но … ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател; 
ако си умен, без да си умник; 
Ако посрещаш Краха - зъл предател - 
еднакво със Триумфа - стар циник; 
Ако злодеи клетвата ти свята 
превърнат в клопка - и го понесеш, 
или пък видиш сринати нещата, 
градени с кръв - и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш 
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш 
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани -
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал, 
която им повтаря: „Влезте в крак!“

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, 
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш; 
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута 
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута! 
И главно, сине мой - ще бъдеш Мъж!

декември 04, 2014

С червените ботушки


С червените ботушки
потропва Дядо Мраз.
Дечица - веселушки
шейната спрях пред вас.


Подаръци ще има
за всички от сърце.
За Новата година
да люшнем ний хорце.




"Прави сте да вярвате в мен!
О, знам, че понякога е трудно. Все ще се намери някой да ви каже, че аз съм най-обикновена приказка, измислена преди много години, която се разправя всяка година около Коледа. Предполагам, че трябва да се ядосвам на тези хора, но аз ги съжалявам. Забелязали ли сте, че нещастните хора все нападат това, в което вярват щастливите?"

/из "Автобиографията на Дядо Коледа", Джеф Гуин/