февруари 04, 2016

Dreams



Рисуват те мечтите ми - усмихнат,
забравил лятото за винаги в очите си.
В прегръдката ти сгушена заспивам,
а ти притиснал си ме до гърдите си.
Гласът ти идва тихо във съня ми,
единствено да ми напомни, че обичаш ..
А устните ти - трепетно виновни,
ме карат да съм твоето момиче.
В сърцето ти - едно море безбрежно -
откривам своя тих, уютен пристан.
Рисуват те мечтите ми .. А аз им вярвам.
И знам, че някога ще се превърнеш в истина.
caribiana


януари 08, 2016

Alice's Adventures in Wonderland


"Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.
Всяко нещо има поука. Стига да можеш да я откриеш.
Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да си кажеш: „Е, най-сетне е утре!”?
Малцина намират изход, други не го виждат, дори да са го намерили, а много други дори не го търсят.
Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.
Викай му „глупости”, щом искаш, ама аз такива глупости съм чувала, че в сравнение с тях тази е смислена като тълковен речник.
Най-добрият начин да обясниш, е като сам го направиш.

Ако всеки си гледаше собствената работа, светът щеше да се върти много по-бързо.
- А къде мога да намеря някой нормален? 
- Никъде – отговори Котака - няма нормални. Всички са толкова различни. И това според мен е нормално.
Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?

Ако прекалено дълго държиш нажежен до червено ръжен, в края на краищата ще се изгориш; ако натиснеш по-дълбоко ножа върху пръста си, обикновено от пръста, потича кръв; ако изпиеш бутилка с надпис „Отрова” почти сигурно е, че рано или късно ще се почувстваш зле.
- Не тъжи – каза Алиса – Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си дойде на мястото и ще се подреди в красива схема като дантела. Ще се изясни, за какво е било нужно всичко, защото всичко ще се окаже правилно.
- Какви са тези звуци? - Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината
- Това са чудеса. - равнодушно поясни Котака.
- И... какво правят там? - запита отново Алиса
- Каквото е редно - случват се.
От друга страна, ако беше така, можеше да бъде и ако беше – щеше. Но не е така и след като не е, значи няма да бъде. Това е логиката.
Намерението, разбира се, изглеждаше чудесно - ясно и просто замислено. Единствената мъчнотия беше, че Алиса не знаеше как да го приложи в изпълнение.
Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?"

източник: из нета


януари 02, 2016

Eat Pray Love





" ... Хубаво е да имаш разбито сърце. Това означава, че си се опитал.
Трябва да се научиш да избираш мислите си така, както избираш дрехите в гардероба си. Това е сила, която можеш да овладееш. Ако толкова искаш да контролираш всичко, започни с ума си. Това е единственото, над което трябва да упражняваш контрол.
Да изгубиш баланса си заради любов, често е част от балансирания начин на живот.
В желанието си да бъдем обичани, ние създаваме определени характеристики на партньора си, такива, каквито имаме нужда да бъдат, а след това сме разочаровани, когато той откаже да играе ролята, която сме му отредили.
Никога не се извинявай, за това че плачеш. Без тази емоция, всички ние сме роботи.
Единственото нещо, по-немислимо от това да си отида, беше да остана. Единственото по-невъзможно от това да остана - да си отида.
Всичко си отива. Рано или късно.
Избирам щастието пред страданието. Създавам пространство за непознатото бъдеще, което ще бъде изпълнено с предстоящи изненади.
В един момент, трябва да се освободиш от всичко, което те мъчи, да седнеш спокойно и да дадеш възможност на радостта да дойде при теб.
Ние не осъзнаваме, но някъде вътре в нас се крие наша същност, която е във вечен мир.
Разрухата е подарък. Тя е пътят към трансформацията.
Господ никога не затръшва вратата пред лицето ти, без да отвори кутия с бисквитки.
Хората мислят, че сродната ти душа е твоята перфектна половинка. Това е, което всички искат. Но истината е, че сродната ти душа е твоето огледало. Човекът, който ти показва истинската ти същност и всичко в нея, което те дърпа назад. Човекът, който те кара да обърнеш внимание на себе си, за да може да промениш живота си.
Няма беда на този свят, която да не може да бъде поправена с гореща вана, чаша уиски и хубава книга.
Усмихвайте се с лицето и ума си и добрата енергия ще дойде и ще изчисти цялата лоша енергия от вас.
Дзен учителите казват, че можеш да видиш отражението си само в спокойни води, не и в течащи.
Да се научиш да контролираш речта си е начин да спреш енергията си да изтича безцелно през устата ти, изтощавайки те и пълнейки света с думи, думи, думи, вместо с мир и любов.
Човек винаги трябва да бъде подготвен за огромни и нестихващи вълни от трансформация.
Как така двама души, който са толкова влюбени не живеят щастливо до края на живота си? Трябваше да се получи. Нали?
Колкото по-удовлетворяващо можеш да правиш нищо, толкова по-успял си в живота.
Боже, моля те покажи ми всичко, което трябва да знам за прошката и отдаването.
Нямаш представа колко силна е любовта ми.

Това беше моментът да потърся лек и мир, които идват единствено от самотата.

Взимаш някое грандиозно решение за това какво искаш от живота и кой искаш да бъдеш и обстоятелствата веднага ти показват колко малко познаваш самия себе си.

По-силна съм от депресията, по-смела от самотата и нищо не би ме сломило.
Денят е към своя край. Време е нещо, което е било красиво да се превърне в нещо, което е красиво.
Наистина, рано или късно, всичко ще се оправи.
Това, което е вършело работа вчера, може да не върши същата работа днес.
Лесно е да се молиш, когато си отчаян. Но да продължиш да се молиш, когато кризата ти отмине, това е процес, който помага на душата да се задържи за постигнатото.
И какво ще мога да направя утре, което не мога да свърша и днес.
Il bel far niente. - *Красотата на това да не правиш нищо.
Ще се върнеш тук, когато напълно осъзнаеш, че винаги си била тук.
Балансът означава да не допускаш някого да те обича по-малко от колкото ти самата се обичаш."

Източник: из нета

октомври 17, 2015

За времето ...




"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време да живея занапред, отколкото е времето, което съм живял досега.

Имам повече минало, отколкото бъдеще.
Чувствам се като момчето, което получило купа с бонбони. Отначало то ядяло лакомо, но когато забелязало, че са му останали само няколко, то започнало да ги вкусва бавно.


Нямам време да се занимавам с посредствеността.
Не искам да влизам в срещи, където парадират възпалени его-та.
Дразнят ме завистниците, които се опитват да дискредитират по-кадърните, ламтейки за техните места, таланти, постижения и късмет.
Нямам време за безкрайни разговори, безполезно е да обсъждам живота на другите, които не са част от моя живот.
Нямам време да управлявам чувствителността на хората, които въпреки хронологичната си възраст, са незрели.
Не мога да понасям какво правят хората, борейки се за власт.
Хората не обсъждат съдържанието, а само етикетите. Времето ми стана оскъдно да обсъждам етикети. Искам същността, душата ми бърза...
Няма много бонбони в купата...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, които се смеят на собствените си грешки, и далеч от такива, които са станали самодоволни и самонадеяни от триумфите си, далеч от такива, изпълнени с чувството за собствената си важност.
Искам да съм с такива, които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Такива, които избират да са на страната на истината и честността.
Важно е само това, какво прави живота ни ценен за живеене.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите.
Хора, които от ударите на живота са се научили да израстват с доброта в душите си.
Да... аз бързам... да живея със силата, която само зрелостта носи.
Възнамерявам да не пропилея нито едно от лакомствата, които са ми останали. Сигурен съм, че те ще бъдат още по-прелестни от тези, които съм изял досега.
Целта ми е да стигна до края доволен и в мир с любимите си хора и със съвестта си.
Надявам се, че вашата цел е същата, защото така или иначе и вие ще стигнете до края..."


Марио де Андраде - бразилски поет, писател, есеист.




септември 26, 2015

Love Story




Защото някой ден ще ме намериш
(съвсем случайно, без да си ме търсил)
заспала във цветчето на черешата
и ще познаеш, че съм аз по устните…

Които пазят името ти непокътнато.
Сънуват как ги галиш с топли пръсти.
Приличат на преди секундичка целунати.
И искат да са твои. Непрекъснато.

Които те прошепват на разсъмване.
Мълчат те целодневно и нарочно.
Мечтаят тайно как ще им се сбъднеш.
И имат вкус на захар и на обич.

Ще те накарат да потръпнеш. Целият.
От мекотата им. От жажда. От доверие.
Ще знаеш, че ме има.
И живееш,
защото някой ден ще ме намериш…


CARIBIANA











септември 03, 2015

Залез



Буташ, дърпаш, влачиш – напред и нагоре.
Сглобяваш разбити мечти.
Изпълняваш желания и копнежи.
Подаряваш усмивки, щастие и надежда.
И всичко това от сърце и душа.

Понякога спираш.
Замлъкваш, ослушваш се и се оглеждаш.
Сърцето ти се свива от тъга.
Ами теб, теб кой те бута, дърпа, влачи,
сглобява разбитите ти мечти, изпълнява желанията
и копнежите ти?
Кой дойде и те попита как се чувстваш,
каква мъка носиш в душата си?
Никой!

Махваш с ръка, отърсваш глава в опит да прогониш тези мисли и скриваш тъгата дълбоко в душата.
Сега не е време за сълзи.

И продължаваш да буташ, дърпаш, влачиш, сглобяваш, изпълняваш и подаряваш.

А твойте разбити мечти сам ще си сглобиш, но не сега.
Копнежите и желанията сам ще ги постигнеш, но не сега.
Усмивки, щастие и надежда ще получиш, но не сега.

Сега други имат нужда от теб.

Марто Кунин