декември 26, 2009

Happy Birthday To Me

Когато човек има празник, то той е щастлив, когато може да го сподели с любими хора.
Затова, макар и виртуално, но от сърце, искам да почерпя всички, които отделят от времето си за моя блог. :)
А аз си запазвам правото за предстоящи изненади. :)

Честита Коледа и весело посрещане на Новата година!




декември 24, 2009

Стихче за теб

Имах невероятното удоволствие отново да се потопя в дебрите на българската поезия и лирика. Бях забравила колко прекрасно може да бъде чувството да преоткриваш себе си в стих, да изживяваш настроенията на автора и лирическия герой. Да преслушам отново любими песни.
Позволявам си да споделя с вас стиховете, които подбрах като послания в коледната "торта". :)


1.
Ден след ден
/ Подуене блус бенд

Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни,
виждаш, буря се задава
тук до мен и ти се наведи.
Ще преживеем дружно с тебе братко.
Ще се скатаем от вятъра студен.
Ще оцелеем сладко сладко
ден след ден.
Дървото, клоните разклати.
Погледна тъжно старата гора
обрасла от досадни храсталаци.
Вещаят бури, а цял живот пълзят.
И преживяват си под чужда сянка
така на завет от вятъра студен.
И оцеляват сладко сладко
ден след ден.
Ден след ден.
И така животът продължава
вечният си мъдър кръговрат.
Някой постоянно оцелява,
защото други срещу бурята стърчат
ден след ден.
Ден след ден.



2.
Вяра
Никола Вапцаров

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!



3.
Към висини
Христо Смирненски

С оковани крила днес земята ни ражда,
оковани с неволя и делнични дни,
а гори сред душата ни вечната жажда
за простор, красота, висини.
Из града — тези улици шумни и сиви,
де живота безумно крещи,
на село — в тишината на буйните ниви —
нас опиват ни странни мечти.
Като звън на далечни, грамадни камбани,
като гръм на стихийни вълни,
свободата зове непрестанно сърца ни
към лазура на нови страни.
В миг крилата за полет безумен потрепнат,
в миг в очите искра заблести,
и акорди на музика странна зашепнат:
"Полети! Полети! Полети!"
Младостта запламти в многоцветни огньове,
младостта призовава часа —
тоя час на размах, на разбити окови,
тоя час озарен с чудеса.
А в пожара на тия копнежи сърдечни
свободата за пристъп звъни,
и отекват гърмовно простори далечни:
"Светлина! Красота! Висини!"



4.
Зелени сигнали
/ Сигнал

Светофарите греят зелено
и пред нас пак се втурва светът,
нека тръгнем сега устремени
подир птиците на радостта.
Кръговрати от нежност и сили
преминават през нощи и дни,
нека тръгнем внезапно открили
полети към висини.
Весели момичета,
момчета на двайсет години,
от нас зависи днес света
да бъдат просторите сини.
Кръговрати от нежност и сили
преминават през нощи и дни,
нека тръгнем внезапно открили
полети към висини.
Викат птиците: -Литвай нагоре!
Ветровете ни канят на път,
има винаги ясни простори,
нека те да блестят.



5.
Страхотен ден
/ Сборна формация

Страхотен ден, избрах си очи,
страхотен ден, навън вали.
Страхотен ден, тук има небе,
страхотен ден на цветове.
Слънчевият живот, аз избрах за мен,
не харесвам долната земя.
Аз избрах си сърце за светлите неща,
аз избрах страхотен ден.
Страхотен ден, а там долу е мрак,
страхотен ден избрах си пак,
страхотен ден, виж, погледни,
страхотен ден, ти избери.
В този ден страхотен и ти си страхотен.
Направи ме сега своя избор доживотен.
Между нечувани ритми, сложна синтеза,
живота формулирай си в простичка теза.
Забил в земята поглед, не падай на колене
на кой се пада да те вдъхновява - на мене.
Романтик, критик, велик или кретен -
всички сте страхотни, изберете си ден.
Изберете си ден.
Слънчевият живот аз избрах за мен,
не харесвам долната земя.
Аз избрах си сърце за светлите неща,
аз избрах ... страхотен ден.



6.
Утре
/ Диана Експрес

Свети над нас нова нощта
с нова луна, с нови звезди.
Свърши се днес, вече е утре,
утре живей, утре бъди!
Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!
Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй лица!



7.
Докажи, че можеш ти
Силвия Кацарова

На криле политаш,
устремен прелиташ над света,
за да търсиш истина, несбъдната мечта.
Ти летя до края,
ти летя аз зная,
че така ще владееш себе си
и своята съдба.
Няма друго време, няма други истини
щом се вярва всичко е наред.
Докажи на всички ни,
Докажи, че можеш ти
да достигнеш нови висоти.
Щом го искаш истински
и желаеш искрено
ще постигнеш своите мечти.
Ти летя до края,
може би все пак ще разберат,
че успява този, който
вечно се стреми.
Устремът е сила.
Устремът е порив на духа.
На криле политаш ти
високо над света.
Няма друго време, няма други истини
щом се вярва всичко е наред.



8.
Детелини
Лили Иванова

Когато сам намериш детелина
с примамливите четири листа,
ще имаш най-щастливата година
и най-желаните от теб неща.
Такава детелина да откъснеш,
щастливо предсказание било.
Но щастието трябва да се търси,
то никога не идвало само.
Детелини, детелини, детелини,
аз ви търсих по безкрайната земя.
Детелини, детелини, детелини,
многобройни сте, но само с три листа.
Аз искам от листенцата вълшебни
едно за мен да има на света.
Те носят само четири надежди,
а винаги една е любовта.



9.
Истина
/ Георги Христов

Вярваш ли още в големия час,
в чуждата болка, в забравен приятел,
в святата истина,
в тайната власт на земята под теб,
на кръвта ти.
Другите нека с теб да делят
щастие кратко и лесни победи.
Всеки избира сам своят път,
всеки и сам го следва.
Колко спечелих през дългия път,
радост и болка, любов и раздяла.
Всяка раздяла - една малка смърт,
всяко завръщане - ново начало.
Другите нека без теб да делят
лесна любов и щастие грешно.
Ти с две очи имаш целия свят,
с истина имаш вечност.



10.
Стоп! Забрави за правилата
/ Слави Трифонов

Забрави за правилата.
Ще променяме играта.
Само ние ще сме важни.
Може ли някой нещо да ни каже.

Забрави за правилата
ще променяме играта.
Само ние ще сме важни.
Кой може нещо да ни каже.



11.
Когато си на дъното
Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите
създай си стълба и по нея се качи!
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени
от всички свои пътища премазани
нов път си направи и сам тръгни!
Трънлив и зъл е на живота ребуса
на кръст разпъва нашите души
загубил всичко, не загубвай себе си!
Единствено така ще го решиш!



12.
Две хубави очи
Яворов

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика – лъчи.
Не искат и не обещават те ...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли ...
Не искат и не обещават те!
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете ...



13.
Дърво и птица
Георги Константинов

Две трептящи крила
върху тънкия връх на дървото.
Птицата сякаш лети,
а всъщност е кацнала там.
Несигурно място за отдих,
люлеещ се пристан,
но птицата чувства опора
в случайния танц.
Усеща под своите нокти
листата,
стеблото,
неспирния сок на земята,
дълбокия пулс на света ...
Вълшебен миг,
когато птицата има корен,
а дървото —
крила.



14.
Дар
Теодора Вълева

Да презреш суетата е нещо велико,
независим да бъдеш, след теб да крещят,
че си луд и забравяш морала измислен,
но да следваш избрания, твоя си път …
Повдигни рамене, не от страх се живее,
с пълни шепи греби от съдбата и знай,
че единствен когато се чувстваш сред други,
то намерил си земния личностен рай!
Ти си грешник, но грешен е целия свят,
често викаш, падаш, сещаш покров
на злокобната участ, на подлия страх
и не сгрява те нищо и няма любов …
Изправи се достойно, ръце протегни,
поеми от съдбата безценния дар,
всичко лошо презри и назад остави,
за да знаеш, че сам си на теб господар!



15.
Високо
/ ФСБ

Високо, високо, високо,
високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.

Високо, високо, високо,
над всичко днес бъди.
Звездите са звезди,
защото са високо.



16.
Да уловиш мига
/Лили Иванова

Ако решиш да уловиш мига,
то по-добре не се бави,
не се повтаря нищо на света,
не се повтарям аз и ти.
Не стига никога един живот,
за всички истински неща,
да преживеем болка от любов,
и да забравим след това.
Не питай своето сърце,
дали да бъдеш или не,
вземи мига такъв какъвто е,
накарай времето да спре.
Мига случайно, ако уловиш,
дори да бъде закъснял,
знай този свят не ще го промениш,
но ще си истински живял!



17.
Ако си дал
/ Емил Димитров

Ако си дал на гладния дори трошица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата от своето сърце.
Ако си дал на чуждите живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял напразно.
Никой не може да ти отнеме обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнемат вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истино,
но винаги идваш, идваш при нас.
Ако си взел от славата на някой друг дори една частица.
Ако си чул от клюката и я повториш дори една секунда.
Ако си враг на подлия, но го послушаш дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел и го забравиш.
Дали е трябвало изобщо да се раждаш.
Никой не може да ти отнеме обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнемат вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истино,
но винаги идваш, идваш при нас.



18.
Вятърът в платната
/ Тоника

Пак заредихме провизии,
въпреки стреса и кризата.
Нито секунда забавяне,
почва далечното плаване.
И по вълните, солените,
право към морските бури
пак се понасят яхтсмените
горди, свободни и щури!
Хайде, момичета! Хайде, момчета!
Чакат ни нови земи и морета ...
Може да няма повторна покана,
вятърът само безплатен остана.
Ние кръстосваме меридиани,
чужди морета и океани ...
Вятър да има в платната!
Още три фута под кила ...
Нека ни дава съдбата
своята нежност и сила!



19.
Щастие
Недялко Йорданов

Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие ... щастийце ... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим ... Тъкмо едва те докоснем ...
Тъкмо те хванем ... и няма те ... няма те там ...

Шапка невидимка ... Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не подозирам дори ...
Дълъг живот?.. И любов?.. И успехи?.. И слава?..
Много приятели?.. Много и много пари?..

Колко години ... И всяка с това ни сурвака.
Земни неща ... Мили Боже, това ли е то?
Ах, покажи се на светло ... Съвсем преди мрака.
Щастийце ... Миличко ... Пак ли се криеш ... Защо?

Може би ти си наоколо ... Без да го знаем.
Живи сме още ... Изнервени ... Стари ... И зли ...
Дай ни се ... Все пак ... За малко ... На края ... На заем ...
Утре, например ... Когато снегът завали ...

Ето те ... Идваш ... Аз чувам гласчето ти звънко ...
Хитрият поглед ... Малката умна глава ...
Двете опашки на ластик ... Вратленцето тънко ...
Господи, колко сме глупави ... Ти си това ...



20.
Вятърът
/ Сигнал

Волно препускаш, на път си обречен.
На път пълен с бури, слънца и мечти.
Път през ухаещи китни полета
и път през ята и цъфтящи липи.

Знам твоят път е изпълнен със обич
и свети над тебе сребриста звезда.
Вишневи клони цветчета отронват
и стъпваш в килим от златисти листа.



21.
Две пътеки
/Сигнал

Две пътеки се срещат в гората,
на поляна сред диви цветя.
Две пътеки извеждат в едната,
по големия път към света.

Две пътеки - едната е права,
безпогрешно те води в нощта.
Накъде ли се другата губи,
в невидяни от поглед места?

Две пътеки, едната е явна,
ясно стои пряко мен.
А пък другата малка, незнайна,
все те мами и властно зове.



22.
Върхът
>Радой Ралин

Тази нощ е жестока и хладна -
остър вятър в тревите звъни.
А луната - потопена ладия -
се клатушка в беззвездните вълни.
Сякаш проснат, изцъклен обесник
със раззината грозно уста -
тоя път се извива - надвесен -
и изпива с очи пропастта ...
Ала ние вървиме нагоре
с буйна вяра в младата гръд,
дето, вдигнал челото си гордо,
ни примамва и вика върхът ...
Там сега е високо, високо,
там да стигнеш ти трябват крила.
Но ще можем о звездните покриви
да докоснем нашите чела ...
Да запеем с глас необятен
привет ведър, сърдечен, зелен ...
Да почувстваме как на душата ни
в миг израстват огромни криле ...
Затова ний се впускаме смело
и разбиваме с песен нощта.
Нека стигне навред безпределна
разжарената наша мечта.
Тази нощ - безсърдечна и хладна,
стръмнините, и те се боят.
Ала ние сме бодри и млади!
И ни вика, и мами върхът.



23.
Любов необяснима
Недялко Йорданов

Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна, от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.

Любов необяснима, рискована и тайна,
любов необяснима, до болка всеотдайна,
без никакви облаги, и ордени, и сметки,
изгаряна на клада, затваряна в решетки.

Любов необяснима, без думи и без звуци,
с разтворени зеници и стиснати юмруци,
от много любови единствено възможна,
за да останем хора в епохата тревожна.

Любов необяснима, най-истинска и свята,
прониквай във главите, навлизай във сърцата,
когато те обстрелват със бомби и куршуми,
когато те замерват със камъни и думи.

Любов необяснима и винаги нелесна,
понякога горчива, но непременно честна,
убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
във чистите сърца на децата ни невръстни.

Любов необяснима, любов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.



24.
Надежда
Недялко Йорданов

С коса изтъкана
от слънчева прежда
изгрява надежда.
Внезапна надежда.

Пътува отгоре -
задъхана, обла.
От белия облак
до синия облак.

Без страх устремена
към своята гибел.
Кога съм я имал?
Дали съм я имал?

Тя - моя усмивка
и моя тревога.
Направо към Бога,
Надясно от Бога.



А това са любими мисли и афоризми, които поставих в зарчетата.

Не живей в миналото, не мечтай за бъдещето, концентрирай се върху настоящия момент!
Буда


Да знаеш не е достатъчно. Трябва да прилагаш.
Да искаш не е достатъчно. Трябва да правиш.


Спри да живееш за това, което е зад ъгъла и започни да се наслаждаваш на разходката по улицата.


Човек, който си позволява да загуби дори един час от времето си, не е открил колко ценен е живота.
Чарлз Дарвин


Всяка сила е постигната с търпение и време.
Балзак


Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.


Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че няма чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
Айнщайн


Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати ... те се усещат в сърцето.


Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.
Антоан дьо Сент Екзюпери


Препятствията са тези ужасни неща, които виждаш, когато не гледаш към целта си.
Хенри Форд


Който побеждава другите е силен; победилият себе си е могъщ.
Лао Дзъ


Да доближаваш едно добро до друго толкова плътно, че между тях да не остане ни най-малка междина — това наричам да се наслаждаваш на живота.
Марк Аврелий


Разковничето на стратегията не се крие в това да избереш пътя към победата, а в това да направиш така, че всички пътища да водят към нея.


Успял човек е този, който в промеждутъка от ставането сутринта до лягането вечерта прави само това, което иска.
Боб Дилън


Въображението е по-важно от знанието.
Айнщайн


Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си.
Паулу Коелю


Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи.
Джон Максуел


Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.


Ако не знаеш, защо искаш определено нещо, значи изпълняваш нечие чуждо желание.

Да се усъвършенстваш, означава да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често. Чърчил


За да се справиш със себе си, използвай главата си. За да се справиш с другите, използвай сърцето си.


Вчера е история. Утре е мистерия. Днес е подарък.


Победителите печелят войната и едва тогава отиват да я водят. Губещите първо отиват на война, и едва тогава търсят начин да я спечелят.

декември 23, 2009

Фирмените коледни късмети

Днес беше фирменото ни парти и моите коледни късмети обраха овациите. Е, със сигурност колегите повече щяха да се радват на истинска баница с късмети, ама това е .. :)))
Да, може да се каже, че съм доволна от себе си, но всъщност истинското и по-голямо удоволствие за мен беше докато ги правех.
Както бях писала, исках тази година късметите да са в по-нестандартна форма и послание от миналогодишните. Вземайки под внимание и факта, че фирмената ни политика е ориентирана основно към българското, стиховете от бг автори и темата на "тортата" сами си дойдоха.
Имайки пресния спомен от миналата година за едно трудоемко очертаване на всяка разгъвка поотделно, бях твърдо решена това тази година да си го спестя, заради което се оказа, че трябва да направя компромис с цвета на картона. Първоначално го бях решила в кафяво, но нямах подходящ грамаж в този цвят, който да минава през принтера, затова трябваше да се задоволя с бяла, единствената що-годе достатъчна за целите ми като плътност хартия, минаваща през принтера, върху която да си изпринтирам разгъвките. Това пък наложи ъглите на кутийките да ги минавам с кафяво мастило, което пак поудължи "работния процес", но беше къде-къде по-лесно от очертаването на всяка разгъвка поотделно и което допълнително придаде старинния вид, към който се стремях целенасочено. Е, не ми харесва издайническото бяло, което се подава отвътре, но като цяло на живо не си личи толкова, въпреки, че на мен ми боде очите. :))
Можеше да направя една торта с два етажа, но така парчетата на втория етаж щяха да са по-малки от основата, а знам ли дали нямаше да има сърдити заради големината :))), затова реших тортите да са две, та парчетата да са еднакви за всички. И все пак, за да не са съвсем еднакви двете торти, едната покрих с купола на Казанлъшката гробница, (която разработих като тематика), а другата - с фирменото ни лого. :)
За подложка на стиховете използвах тапетче на един блог, което страшно много ми допадна като визия. Ако някой си го познае, да свирка, защото в момента не мога да се сетя от чий точно блог го краднах. :)) Разделям овациите с него. :)
А зарчетата ми хрумнаха вчера сутринта като допълнение към основното пожелание. Първоначално си мислех да направя нещо като петифурки, цилиндрични, като продължение на тортената тематика, с коктейлни пръчици, забодени върху тях, но заради времето, с което разполагах реших все пак да е нещо по-лесно и по-бързо изпълнимо и така се появиха кубченцата - 3-сантиметрови, които оформих като зарчета. "Зарчетата ти хвърли и късметче избери." Нещо от този сорт. :))) Не че разгъвката не я правих пак на ръка, защото принтера нещя да ми изпринти картона, не че не стоях до късно през нощта да ги довършвам, но крайният резултат си заслужаваше усилията, мисля. :) За посланията в зарчетата заложих на мои любими мисли и афоризми.
Та, това е в общи линии. :) Сега - снимките. :)





декември 18, 2009

Картичка за Ани



Виждайки тези маргаритки вече знаех как ще изглежда картичката. И кой е нейният идеен подбудител. И на кого ще я посветя.
Много красоти ми грабват погледа, много от тях ми стават Любими.
Но много малко са тези, които като ги видя и директно ми се иска и аз да ги претворя едно към едно, тъй като обичам чуждите красоти да ми галят погледа, но честно да си призная, предпочитам да създавам мои собствени, с мой собствен отпечатък. :) (доколкото и както мога :))
И ето, тази картичка е от тези, които се запечатват в съзнанието ми и беше визуализирана, попадайки на точните материали за нейната реализация. Естествено, супер далеч съм от първообразът, който е уникален!
Не познавам Ани лично, а само виртуално, от нейния сайт, в който тя ни позволява да се докоснем до чудния й свят от вълшебства, сътворени от нейните ръце; от темата във форума на Бг Мама, в която много момичета споделяме общата страст към хартията.

Впечатлена съм от нейният ентусиазъм и творчество, от нейния кураж да отстоява своя стил и да се занимава с това, което й доставя истинско удоволствие! И знам, че скоро отново ще е "на крака", осъществявайки всички свои идеи и отново ще ни радва с неизчерпаемата си енергия, творейки красота след красота!

Ани, тази картичка е за теб! Макар и виртуално, те прегръщам и ти пращам много усмивки с пожелание за бързо напълно възстановяване и букет от незабравими положителни емоции, споделени с любимите ти хора!

Рапсодия в червено

Отдавна не бях опаковала подаръци.
А моето отношение към опаковките е много специално.
Лично за мен и най-стойностния подарък губи, ако не е поднесен ефектно, по подобаващ начин, с необходимата емоция и в подходящия момент.
Затова, когато ми се налага да опаковам, винаги се старая самата опаковка да бъде втори подарък, допълващ основния.
Снощи ме засилиха да опаковам подарък за колежка, естествено с допълнение картичка. Първоначалната ми идея беше за нежни цветове. Но, Коледата надделя, естествено. :)) И с щипка ухание от предстоящите празници, реших цветовата гама в леко агресивната червено-златна класика. И нали е дама, цветята трябва да изобилстват, а ако е едно - да е пищно.
Снимките, естествено не са на ниво, заради времето на изработване и предаване.




декември 08, 2009

С мирис на елхови клонки - част 2

Не съм забравила за личното си предизвикателство, което си поставих септември месец :) и това е резултатът. Засега. To be continued отново(както се казва) :))

1. 2.3.4.5.6.7.

ноември 23, 2009

Цветна феерия





Най-новите ми картички.
Поразиграх един етюд, като съм подготвила още цветови комбинации, но тепърва им предстои завършване.