септември 19, 2009

Казвало се изонит

Преди около 17 години, една учителка, може би в час на класния да беше, или трудово обучение, или рисуване (спомени никакви) ни показа нещо невиждано дотогава от нас, учениците - шев върху лист хартия, но какъв шев ... уникален ... Толкова нежност и красота видях в тези конци, сякаш преплетени с вълшебна пръчица, че направо се чудих възможно ли е това да го прави човешка ръка. Да, възможно беше! Много се бях запалила тогава и сама, след усвояването на началните стъпки, си правех разни схемички, картинки изпродупчвах, с цветни конци се снабдявах. Но тогава нямаше избор откъм конци и затова най-обикновените цветни конци за шиене ми вършеха чудна работа. Като ми се уталожи ентусиазма след година, складирах изшитите листове хартия и картон измежду учебници и тетрадки и само отвреме-навреме се сещах за тях с идеята да продължа с това си занимание, защото вече имах завидна колекция от различни нюанси конци (бях преминала към гобленски мотивчета), но това си остана само като желание, което чакаше своето време. Сега то май дойде, но трябва тепърва да си припомням кое как се правеше. :-) Но определено ще се справя. :-)
На фона на днешните невероятни схеми за шиене малко ми е неудобно да пускам снимки на някои мои етюдчета, но смятам това да бъде базата, върху която ще стъпя и която ще надграждам и усъвършенствам. И малко съжалявам, че картинките (спомням си, че бях правила Пиф и Еркюл) не можах да открия. Ех, години ...





2 коментара:

chiges каза...

Впечатляващо! Невероятни мотиви! Мисля, че е много повече от основа, но вероятно тепърва ще има много неща, с които ще ни изненадваш :).
Поздрав най- сърдечен!

Annie каза...

И смятам, че са невероятни! За пръв път виждам подобно нещо и определено ме запали да пробвам! :-)