септември 22, 2009

С мирис на елхови клонки

Започвам поредица от (както аз си ги наричам) елхови картички, като съм си поставила като предизвикателство пред мен самата да използвам за тяхното създаване абсолютно най-различни материали и техники, които не съм ползвала до момента. На мен самата ми е изключително интересно по колко различни начина мога да пресъздам коледната атмосфера, включая задължително и О, танен баум-а. :-)
Тази серия от картички набляга на техниката изонит, като за момента съм разиграла два етюда.
Обичам Коледата! :-)

септември 19, 2009

Казвало се изонит

Преди около 17 години, една учителка, може би в час на класния да беше, или трудово обучение, или рисуване (спомени никакви) ни показа нещо невиждано дотогава от нас, учениците - шев върху лист хартия, но какъв шев ... уникален ... Толкова нежност и красота видях в тези конци, сякаш преплетени с вълшебна пръчица, че направо се чудих възможно ли е това да го прави човешка ръка. Да, възможно беше! Много се бях запалила тогава и сама, след усвояването на началните стъпки, си правех разни схемички, картинки изпродупчвах, с цветни конци се снабдявах. Но тогава нямаше избор откъм конци и затова най-обикновените цветни конци за шиене ми вършеха чудна работа. Като ми се уталожи ентусиазма след година, складирах изшитите листове хартия и картон измежду учебници и тетрадки и само отвреме-навреме се сещах за тях с идеята да продължа с това си занимание, защото вече имах завидна колекция от различни нюанси конци (бях преминала към гобленски мотивчета), но това си остана само като желание, което чакаше своето време. Сега то май дойде, но трябва тепърва да си припомням кое как се правеше. :-) Но определено ще се справя. :-)
На фона на днешните невероятни схеми за шиене малко ми е неудобно да пускам снимки на някои мои етюдчета, но смятам това да бъде базата, върху която ще стъпя и която ще надграждам и усъвършенствам. И малко съжалявам, че картинките (спомням си, че бях правила Пиф и Еркюл) не можах да открия. Ех, години ...





септември 08, 2009

В очакване на зимата


Зимата е любимият ми сезон. Не само защото тогава е моят личен празник, не само защото обичам бялото спокойствие, красота и чистота на снега, а по скоро заради коледният дух и атмосфера. Имам чувството, че тогава дори из въздуха се носи вълшебството и аромата на нещо нереално и красиво, което стопля сърцето и те кара да се усмихваш и да летиш. Можеш да протегнеш ръка и да уловиш топлината. Можеш да затвориш очи и да усетиш магията. Да се потопиш в собствена приказка.
Може би заради това обичам и всичко свързано с Коледа, снега и зимата. Снежинките, съвършенство от лед. Кристално красиви миниатюри.
Затова, днес сдобивайки се най-накрая с поредния интересен за мен инструмент (ама кой да се сети и да намери време да влезе в кварталната кинкалерия по-рано), реших да го изпробвам и демонстрирам именно в зимна картичка. А и то, самото време, не предполага май друго. :-)


Буквално направена за минутки, с междувременно притичване до фурната и очакване хапчето против главоболие да си свърши работата, бялата приказка, която на снимката не изглежда точно бяла, но е бяла (вЕрвайте ми :-) ), беше сътворена с напълно подръчни средства, защото не ми се ровеше в големите кашони. А определено, паус вместо бялата хартия щеше да придаде още по-голяма ефирност и въздушност на визията.

Бял картон, бял лист хартия, сребърно глитерче, снежинки, лепило и ножичка.
И новият инструмент. Прави дупчици върху картона, а прекаран през тампонно мастило или боичка, наподобява бод. За визията на картичката, го топнах в светло светло синьо мастило, което не личи много на снимката, защото само е маркирано, а не наситено.

Аз съм дълбоко впечатлена от този уред, предназначен за съвсем друго (купих го от магазина, искайки машинка за сваляне на кройки :-) )

И нямам търпение да се развихря с него и с пауса. Така, че ... очаквайте продължение ...

септември 07, 2009

Нещо от преди

Тъй като в момента все още съм в т. нар. творческа почивка, през която релаксирам, трупайки материали и идеи, които отлежават и придобиват мисловна завършеност с очакването и за физическа такава, ще покажа няколко картички, правени преди година.
Условно ще ги групирам в цветови серии въпреки, че са правени по различно време и различни поводи. Обединява ги олекотената композиция на цвят и визия.
Започвам с нежността, струяща от бялата ефирност ... минавайки през романтиката, бликаща от розовият цвят ... страстта, искряща в червеният ... спокойствието на зеленият ... слънчевото жълто ... и, естествено, синият безбрежен и необхватен океан на емоциите.









септември 06, 2009

Началото

Това е.
Моят блог е вече факт. След усилено разучаване боравенето с настройки, оформление, опции и пр. още виртуални бутончета на принципа опит-грешка, мисля, че успях да надвия чудото, наречено блог и да положа началото на процеса по овладяване на хаоса и споделяне на красотата в снимки и текст. Красотата, така както аз я усещам и докосвам със сетивата си. Въплатена в материя и визуализирана. Израз на емоции, провокирани, осъзнати и неосъзнати.
Обичам красотата. Във всичките й форми. Зарежда ме светлината, хармонията, плавните линии, съвършенството на капката, цветята, природата. Една усмивка, един поглед, една протегната ръка, детски смях ...
И желанието да творя. Да съчетавам различното, да опитвам новото, да провокирам възприятията.
Това е моят свят.