февруари 19, 2010

Да поиграем ли на асоциации?

Следвалентински и предпролетно да поиграем на асоциации. Да разчупим малко статичната и монологична блогова форма. :))
Интересно ми е каква е първата дума, мисъл, чувство, въобще всичко, което ви идва на ум на прима виста виждайки/гледайки тази картичка. :)) Ще се радвам, ако споделите. :)

4 коментара:

Nana каза...

Ау, още малко и ще посегна да я отворя тази врата - съвсем като истинска е. :) И тази табелка ме накара вегнага да се усмихна.

Em каза...

Първата дума, която ми дойде в главата, когато видях картичката беше - уют. Като малка израстнах през повечето време при баба и дядо на вилата, която имаше подобни врати. Баба е от този тип жени, които носят уюта на дома където и да са. Моята стая, която имаше подобна врата, само че лакирана, колкото и малка и тясна да беше баба я беше превърнала в приказно уютно кътче. Та от там по пътя на великата мисъл се сетих за уют. След това, кято разгледах по-внимателно картичката в главата ми изплува и още една дума - хармония, задари халката от две телчета преплетени едно в друго, синхронно и хармонично, никога непрекъсващи като кръга - без начало и без край.

Ваня каза...

Къщата на село , старите български къщи с шарените черги , уюта на дървото , красивите градини , миризмата на горящи дърва , дебелите козяци , китеници , чистотата.

chiges каза...

Днешната ти публикация ме доведе тук и не мога да повярвам че има скорошни твои картички, които не съм виждала :0. Уж винаги преглеждам в страничната лента за нещо ново. Вратата е супер натуралистична! Но първо погледа ми привлече табелката :D. И шрифтът е като едновремешните, съвсем същия. Замириса ми на липа- имахме на отсрещния тротоар, точно срещу вратата на двора. Замириса ми на моето детство. И ми стана носталгично :).