април 19, 2010

Нещо старо, нещо ново



Това е новата ми стара страст. :)
Подобно на изонита, който преоткрих след има-няма 20 години, така и макрамето беше част от моя ученически свят. Ако се разтърся сигурно ще намеря някъде отдавна изоставени и забравени цветарници и панца, които съм правила тогава. А може и да не ги открия .. знам ли, мина доста време .. :/
От известно време в главата ми се въртеше идеята за използване на това така забавно преплитане на конци, но чак днес се реших да пробвам имам ли спомени някакви от това. В началото имах чувството, че за първи път ще правя такова връзване, но малко по-малко нещата си дойдоха по местата. :)) Вярно си е това, че веднъж научиш ли се да караш колело, няма забравяне. :)) Нужно е само да пожелаеш да завъртиш педалите, без да се страхуваш от резултата. :))
Та, така. Някой да не е разбрал, че имам ужасна слабост към конците? :))
И тъй като, за мен лично, макрамето си е истинско ретро :), ще си включа картичката в предизвикателството на Картичкофуриите, което тази седмица е на тема Ретро. Знам, че определено не е типичната Ретро картичка, но знаете, че бягам от типичното и коловозното (или поне се опитвам). :) Ваня и Деси, ако прецените, че все пак не е по темата, може да делнете линкчето. :)
И докато все още сме на ретро вълна, искам да поздравя всички, които ще се спрат в моя блог с една песен, която е изключително нежна, носеща много надежда и пропита с много любов.

5 коментара:

Irena каза...

Картичката е много интересна и много добре си вмъкнала макрамето в нея.

Нети каза...

Приказна е! Пак ме оставяш без думи. И аз имам слабост към конците, но не ги владея много :). За всеки случай все повече се замислям дали да не изпробвам някоя от техниките, като гледам твоите творения.
Много обичам Белослава! Страхотна песен и много в тон с картичката, наистина :).
Благодаря ти, че си изложила наградката ми в блога си :).

chiges каза...

Страхотна идея да използваш макраме върху картичка :). И мен ме върна в детството. Помня как едно голямо междучасие библиотекарката показа на приятелката ми и мен първия възел... :).

Em каза...

Чудесно хрумване! Винаги съм смятала за много полезно човек да се рови из спомените си - намира какви ли не забравени неща, които сега му се стуват като нови и отново преоткрива тяхната красота!

Le каза...

ооо и тук, макраме!

страхотно, чудесно, забележително!
благодаря!!!