септември 16, 2010

Move .. move ..

Може би трябва да започна от момента, в който реших да направя точно този проект за предизвикателството на Двете елши, тази седмица зададено от Ем.
Е, този момент е свързан с две неща - случайното спиране на погледа ми, в процеса на мислене какво точно да направя по темата, именно върху частта от опаковката на една марка/модели колички на сина ми. Любими негови колички, а вярвам присъстващи и в класациите за топ играчка на всяко момченце. (За да не правя реклама :)) името на количките на лични). И последващият втори момент - решението ми да се самообявя за гений, ако успея да се справя, на което ми изказване доста се посмяхме в къщи всеки път като се захващах с направата на картичката. :)))
Е, след края на битката ми с хартията и пресмятанията мога гордо да кажа - ама аз съм гений хихихих. :)))
Може на пръв поглед/четене за някой да прозвучи доста самохвалствено и пр., обаче за мене си знам, че наистина постигнах една победа над самата себе си. :)))
И не защото беше трудно (просто разнищих, в истинския смисъл на думата, джаджата на малчо (естествено след задължителното дадено обещание от мен пред него, че ще си я получи след това залепена и цяла целеничка) и видях "принципа на действие", а последващата "проектантска работа" си беше като игра за мен), а защото по принцип и като цяло не ми е обичайно да правя подобни движещи се проекти. Ама въобще.
Но пък ми хареса. И то много. :))
Освен, че картичката ще се "движи", реших и самата й тема да бъде - непрекъснатото движение и промяна. В бурните води на безкрайния океан, в борба със стихиите и овладяването им и тихият светъл пристан на брега, галещ със своята топлина .. Двата контрапункта .. така противоположни един на друг, но взаимно преплитащи се и свързани ..
Това е и първият ми досег с броката, използван от мен по този начин. :)) (Приемам критики всякакви, Краси :))) Трябваше ми бряг, исках пясък, но все пак реших, че броката е по-надеждната опция в този случай, придаващ крайната визия, която искам да получа. Там са и писмата, натрупани през времето на пътуване .. към себе си (може би) .. чакащи да бъдат прочетени или вече прочетени и запазени като скъп спомен ..
Там е и корабът (желанието ми беше просто да е щрихиран и дано да се е получило с тези дъсчици :))))- земята под краката ти насред бурното море, но и напомняне, че всичко е промяна и движение в момент на затишие и почивка .. котвата - така потребна и толкова ценна .. уловът .. предпазващото ни чадърче .. картата на света .. на изследвани и неизследвани територии .. земи, които чакат да бъдат покорени от нас или вече в сърцата ни със скъпи спомени ..




Цялата одисея по направата (и идейно, и технологично) на картичката, (защото дефакто и заради броката, и заради тези движещи се елементи буквално я правих на части и с прекъсвания за наложителни изчаквания :) ) ми достави неимоверно удоволствие.
Тази конструкция е идеална и за снимки, което смятам в най-скоро време да опитам.

6 коментара:

Te4eto каза...

Ами да - гений си! Може да не съм го казвала с тези думи, но съм те признала :).
А картичката е супер!

Маги каза...

Много впечатляваща картичка! Великолепна е! :)

Ivolina каза...

Картичката е страхотна. Всичко е така внимателно изпипано. Много ми харесва.
И ние сме фенове на същите колички, но им се възхищаваме от разстояние.

Irena каза...

Поредната уникално творение направено от твоите магически ръце.
Наистина са магически, защото правиш чудеса.
Очарована съм за пореден път.
Свалям ти шапка.

Dorka Kokorka каза...

Леле, майко! Нямам думи, направо не знам какво да напиша...

Нети каза...

Прекрасна е! Макар че признавам, загубената ми глава, въобще не схваща, как се получава фокусчето.
Идейно, цветово картичката е чудесно издържана! Поздравления, Светле, изключително хрумване!