февруари 28, 2010

Една българска роза за Миро и "Ангел си ти"

Страшно много се радвам, че моята песен фаворит на и от изключителния Миро ще ни представя достойно на Евровизия. :)
С тази роза, искам да му пожелая успех и да продължава да бъде това, което е - изключителен творец и изпълнител.

Всички пътища водят към ..

Предизвикателството на The Crazy Challenge за тази седмица, в което ще участвам с тази картичка е на тема Движение и промяна.
Много ми хареса темата, още повече защото знаех точно какво искам да пресъздам като идея, само с времето малко се гонехме, та затова отново последния влак май ще хвана. :))
Колкото и да пътува човек, колкото и нови знания да натрупва, да опознава света, да се стреми към новото, непознатото, по-доброто и да се променя, винаги има едно местенце, една усмивка, едно рамо, което е там и е котвата, която дава сигурността, стабилността, което знаеш, че след дълго пътуване ще те посрещне със запалени светлинки, с уют и топлина. И каквото и да е времето, промяната, това е към което се стремим, към което водят всички пътища, то е там и винаги ще бъде там .. зад теб, до теб, с теб ..



февруари 27, 2010

Пролет в седмицата на Двете елши

Пролетта е доста благодатна тема и като емоции, и като пресъздаване - и от към настроение, и от към цветове.
Многосвежа, многобагрена, многолицева.
Но един цвят някак се откроява за този сезон, носещ новото, свежото, разпъпващото начало. Затова и за първата серия картички, с които ще участвам в новото предизвикателство на Картичкофуриите, посветено на този прекрасен цветен сезон избрах неговата доминация. :)




февруари 21, 2010

Ангел си ти




Музиката е едно от нещата, които ми действат изключително релаксиращо и зареждащо. Обичам музиката. И както се шегувам, в другия си живот трябва задължително да съм или певица, или художничка, (а защо не и двете :)), тъй като в този, точно тези неща, които обожавам, не мога да ги правя. :)))
Та тази картичка е вдъхновена от тази песен на Миро, когото страшно много харесвам като творец и мъж (хихихи). Изключително много се радвам, че тази година точно той ще ни представлява на Евровизия (колкото и да е отричан и обуславян от географско, политическо и т.н. още влияние и пр. още фактори този песенен конкурс).
На сайта на Бградио може да чуете всичките пет песни, от които ще избираме в края на февруари тази, която ще ни представлява в Осло.
И тъй като това е моето местенце, моят блог, аз мога да си правя тук колкото си искам агитации :))), така че - Ангел си ти е песента мой фаворит.


С тази картичка ще участвам в петото предизвикателство на Картичкофуриите, където изискването този път е да не се ползват цветни хартии. И при положение, че не съм използвала не само цветни, ами и никакви други хартии, надявам се да отговарям на условието. :)))

Ще участвам и в The Crazy Challenge, тъй като хващам последния влак за тази_седмичното цветно предизвикателство. :)

февруари 19, 2010

Пролет моя, моя бяла пролет

още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет ...

Никола Вапцаров










Последните два-три дни работих по един проект и с тази група картички поставям началото на няколко поредни публикации, в които ще покажа част от нещата, които натворих за изумително кратко време и които за мое удобство ще поразделя условно тематично.

С тази група картички ще участвам и в The Сrazy Challenge. :))

Да поиграем ли на асоциации?

Следвалентински и предпролетно да поиграем на асоциации. Да разчупим малко статичната и монологична блогова форма. :))
Интересно ми е каква е първата дума, мисъл, чувство, въобще всичко, което ви идва на ум на прима виста виждайки/гледайки тази картичка. :)) Ще се радвам, ако споделите. :)

февруари 17, 2010

Каква невеста си била, ти, мамо ...

Цветя и пеперуди - новото предизвикателство на The Crazy Challenge.
Не исках просто цветя.
Не исках просто пеперуди.
Исках нещо различно, нещо със смисъл. Исках история, исках приказка върху картон.
Пролетта - символ на зараждането, на разцъфването, на обновлението. Пеперудите, магия на криле, пърхащи в стомаха и трептящи от вълнение.
И ето, приказката изплува с дъх на капчици роса и стаени надежди.

"Поведе Лазар Глаушев младата си жена, залюля се, потече след тях през сводестата църковна врата пъстрото множество. Вън писнаха две гайди. Надигнаха се стройно и плавно млади мъжки гласове и запяха нова една песен:
Това що желаех, това що мечтаех от далечно време – сполучих сега!... Не растат самички в поле цветенцата, нито птички пеят сами в гората, сами в гората...”


Из „Железният светилник”/Димитър Талев






февруари 13, 2010

Любовта, любовта ...

Такааа, успях да завърша хрумката си от началото на седмицата по повод любовта и всичко свързано с нея и около нея, чиито подбудители бяха темите в предизвикателството на Картичкофуриите и The Сrazy Challenge, в които ще участвам и с тази картичка. :)
И да, смекчих доста неща. Дори бих казала, че и доста се поотдалечих от първоначалната си идея и остротата, заложена в нея. :))
И бях си подготвила малко лирично отклонение, като и него ще спестя сега.
И може би поради цялата еуфория около този валентински празник ми се иска да запея с цяло гърло един известен рефрен Няма любов, не намерих любов ...
Затова просто ще остана без коментар и нека всеки да реши за себе си какво иска да види в тази картичка.




Отвъд любовта

Много неща ми се иска да напиша в момента, провокирани от разказчето в четвъртото предизвикателство на Картичкофуриите ..
Мисли, свързани с това какво става и какво остава от любовта, начинът, по който ни кара да се чувстваме и намираме себе си ..
Но май само ще маркирам основните ми идеи, без да се впускам в дълбокомислени философии :))..
Не знам защо вратата беше първият образ, който изплува в съзнанието ми при прочитането на разказчето. (Друг е въпросът, че отдавна се каня на вратите; прозорците вече съм ги разработила :)) )
Може би, защото никога не знаеш какво има зад една врата, дали това, което ще ти се открие ще съвпадне с твоята реалност ..
Може би, защото вратата е един вид ограничение - има ли врата, то явно има причина тя да е там и да прегражда, но вратите винаги имат и ключалка, което означава, че има и ключ за тази врата; хем преграда, хем възможност да я преодолееш .. от теб зависи ..

Изхабена, износена, с течение на времето, скърцаща и пропукваща се, но знаем, че е там и пази, отделя две сърца от външния свят .. точно като любовта ..
Вратата, скрита в гънките на времето, обрасла с ежедневие и монотонност, които сами по себе си могат да бъдат и красиви, в своето спокойствие и топлота; неоткриваема за и предпазваща от чужди погледи и намеси, но пътят към нея е добре познат и се пази в сърцата ..

Имам нужда да вярвам,
че отворя ли тази врата
ще намеря любовта!



февруари 10, 2010

Любовта е навсякъде

А къде е сърцето?

Новото предизвикателство на Картичкофуриите е тематично - индивидуална интерпретация на любовта, с подусловие - на картичката да има само едно сърце.
И като човек не обичащ утъпканите пътеки и винаги търсещ различното завихрих в съзнанието си такава крупна картина на това, което искам да направя като картичка, че чак сама си завидях на хрумката :)))))) Обачеее къде ти време за осъществяване .. Започнах в понеделник и досега съм на 1/4 от крайната цел ... мхм .. Тази седмица ми е отново супер натоварена и изморителна, да не говорим, че и желанието ми за творене никакво го няма, а това е вече много, много притеснително ..
Та, в крайна сметка се оказах с ужасно провокативна идея, за която нито време, нито енергия за довършване. :(
Затова реших, за да не изпусна все пак тази_седмичното предизвикателство да спретна нещо набързичко и за да остана вярна на стила си :))) реших аз самата да вмъкна лека закачка в картичките (формат, отново джобен :)) ), а именно: стилизираното загатнато сърце.
А ако все пак успея да завърша другата картичка в рамките на това предизвикателство, ще участвам и с нея :)), а ако не успея - ще показвам като и когато я финализирам. :)




февруари 07, 2010

3 в 1

Отдавна се каня на този тип картички и снощи най-накрая реших, че все отнякъде трябва да започна, ако въобще искам да видя подобна картичка в мое изпълнение в завършен вид.
Като начало имах желанието за такава картичка и картонената основа. И това беше. Нямах ни най-малка идея какво точно искам и как точно искам да изглежда.
Понякога още преди изваждането на материалите знам точно какво искам да направя. Друг път едно копче, един десЕн, една панделка отприщват идеята и реализацията. Но този път беше от случаите, когато започвам от картонената основа. :)) Имах пред себе си само картончето, върху което исках нещо да направя.
И се започна.
Може да се каже, че резултата и мен ме изненада, защото до последно нямах представа каква точно ще бъде последната щриха, която ще драсна. Може да се каже, че бързичко се справих, без много умуване. И може да се каже, че конструкцията ми хареса и смятам да продължа с по-големият размер, защото тази картичка отново я направих в моя любим напоследък размер - джобният. :))
Та, това е. :)
Сега приятно гледане. :))