април 01, 2011

За новото начало

или Когато мечтите стават реалност


Заедно с анонса ми за новото седмично предизвикателство на Двете елши искам да отправя и моите най-сърдечни благодарности и пожелания към Рали - двигателят на работилничката за усмивки и сбъднати желания. Благодарности за радостта и усмивките, които инициира и пожелания за нестихващ ентусиазъм в покоряването на следващите цели!
И както вече разбрахте, София съвсем скоро ще си има ново творческо местенце, което съм сигурна, че ще събира съмишленици и ентусиасти, за да се радваме заедно на нещата, правени с ръце и сърце, да споделяме красота и да се учим взаимно.
Искам да поздравя и Злати с включването й в екипа на Двете елши. С пожелание за положителни емоции и творческо забавление! :)


А за картичката какво да кажа .. исках да е максимално изчистена и да диша.
Да носи в себе си едновременно носталгия/меланхолия/тъга и същевременно да дава надеждата и оптимизма на новото начало, на живота. И както се случва в 90 % от нещата, които правя исках да изразява това, което чувствам в момента, това, което ме вълнува, да дам визуален физически израз на вътрешното ми аз ..



Рамките, както изглежда, се превръщат в доста любим елемент от разработките ми. Защото тях направих и акцентът в новия проект, в който бях ангажирана преди близо десетина дни. Проектът, за който бях изключително развълнувана от самия факт, че ми се възложи и който ми потвърди убедеността, че човек трябва да внимава какво си пожелава, защото то се случва. :)
Та, проектът беше - аранжиране на витрина (с конкретно зададена тематика - пролет). Да, макар и за някои от вас това да е ежедневие, за други - нещо обикновено и банално, за мен си беше чиста проба приключение, трупане на опит и сбъдване на желания, защото открай време съм се възхищавала на наредените с вкус и мисъл за всеки детайл витрини и съм искала и аз да правя нещо такова. :))
И нямаше да се притеснявам толкова, ако условието на задачката не включваше едновременно - поръчители с претенции, липса на бюджет от страна на пряката ми наредителка, а желанието - луксозна аранжировка на луксозен магазин в съседство с Народното събрание :D, като второто автоматично изключваше третото и някак не вървеше на първото ..
Но дори и тези взаимноизключващи се фактори не попречиха на въодушевлението и еуфорията ми, че ми се дава възможност да направя за първи път нещо подобно, макар и при форсмажорни обстоятелства, най-малкото от които беше, че правих аранжировка за витрина, преди да видя самата витрина и магазин на живо. :))

Та от цялата работа си направих няколко извода - отсега нататък трябва много добре да конкретизирам желанията си :)) и повече да вярвам в себе си.


Хубави снимки на цялата аранжировка така и не можах да направя, предвид отблясъците на самите стъкла през деня. Успях да снимам само акцентът, който реших за витрината (голямата и малката рамки в двете витрини на магазина). А и в последствие, струпаните артикули на витрината, желанието за които да фигурират там беше на собственика, малко развалиха в моите очи цялостната визия, но пък каквото такова .. :))

4 коментара:

bearkis каза...

Моите поздравления за витрината и адмирации за картичката,обичам листа!

Addii каза...

Картичката ,много точно отговаря за това което си искала да изразиш,още в първия момент когато е видях в блога на "Двете елши" точно това си помислих,много ,мноого ме впечатли!

Le каза...

Моите поздравления и за витрината и за картичката. И двете дишат, и са под някакъв ритъм или пулс:) и някои, омаяни от стоката, която прозира...а други от своят собствен пулс...съвсем приличат на теб!

Green-Eyed Girl каза...

Прекрасни неща си сътворила, Светле :) Перфектни до най- малката подробност, както винаги!