Треперят жиците край пътя.
А по прозорците растат
цветя кристални ... и се стапят.
Ти - сън в съня ми. Бавен миг,
във който трудно се събуждам.
Не знам защо ми се мълчи ...
Но знам, че съм си страшно чужда.
Зад тези сребърни стъкла
се вижда как ще си отида.
По стъпките ми - тишина ...
като сълза на пеперуда.
Сега съм тук. Премного тук.
Да ти напомня, че ме няма.
Луната е прекършен звук.
И слага точка на началото.
"Снежинка в окото"
Caribiana
5 коментара:
Наслаждавам се,без дъх...за да не трепнат пеперудени крилата...!!!
На мен ми носи топло усещане.
Светле, тази твоя картичка е не само прекрасна, но ми напомня, че някъде там, съвсем скоро, ще се покажат цветята и пеперудите, ще забравим снежинките и ще се радваме на един красив и топъл сезон!
Чудесия.....снежна....нежна....
Много, много нежна :)
Публикуване на коментар