март 03, 2012

ти


Душата ти е в хиляди усмивки.
В брега. Във морските вълни.
Във блясъка на лунната извивка
и в тъмното на моите очи.

Пулсираш във сърцата на стотици.
Раздаваш щедро мъдрата си обич.
Прегръщаш сутрин литналите птици
А вечер тихата си нежност носиш.

Такъв обичам те - нагазил във морето,
усмихнат по момчешки. Поетичен.
Като рисунка тебеширена през лятото.
През зимата - като самотен пристан.

Изобщо не е лесно да те нарисувам.
Изцяло си направен от магия.
А думите са страшно недостатъчни.
Ти си усещане. И дъх. И орисия.

Caribiana


1 коментар:

Miss Emerald каза...

Тук вече само успях да отроня въздишка, възхищавайки се и на тази твоя красота!