октомври 30, 2012

тишина



Научих се да бъда много тиха.
И тишината ми прилича на сияние.
Преглътнатите думи се смалиха.
Порасна като Слънце премълчаното.
Научих се да преболявам бързо.
(Но белезите ми остават. Нелечими.)
Научих се, че вятър не се връзва.
Научих се да виждам и незримото.
Научих няколко вълшебни думички,
една история и малко стъклостишия.
Изучих всички безпосочни пътища.
И как през буря от сълзи да дишам.
Научих, че... не мога да съм силна.
Ранима съм. Чуплива. Ефимерна.
Научих се такава да се имам.
(И да обичам теб. Безвременно.)

Caribiana


3 коментара:

Te4eto каза...

Очите ми останаха в тези рози!

Toni каза...

Страхотно стихотворение! А картичката е толкова нежна!

vilini каза...

Вече няколко пъти се връщам тук и единственото нещо, което мога да направя отново е да замълча...
БЕЗВРЕМЕННО...