декември 28, 2013

Коледно

"Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите."





За теб .. за мен ..


Аз никого не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
"Обичам те" ... не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям...






септември 08, 2013

The Little Prince


- Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите.


Мислиш си: "Моето цвете е там някъде".



- Един ден видях как слънцето залязва четирийсет и четири пъти!

И малко след това добави:
- Знаеш ли .. когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези ..



- Значи през онзи ден с четирийсет и четирите пъти си бил много тъжен?



Но малкият принц не ми отговори.




септември 01, 2013

City of Angels





- Ако знаеше, че ще я загубиш, 
би ли избрал отново да се лишиш от безсмъртие, безчувственост, 
без болка, без глад и жажда и вечна младост,

само за това кратко време прекарано с нея.



- Бих предпочел една нейна целувка, 
една нейна прегръдка, 
едно нейно докосване .. 
една усмивка дори .. 

Отколкото цяла вечност без всичко това.




365 Cards и цветовете на залеза

август 31, 2013

душата има нужда да си спомня ...


Усетиш ли, че тъна в безнадежност
или че гоня вятъра неистово,
а погледа ми жадно търси нежност,
люлеейки се на прозрачните ми мисли
кажи ми пак, че ятото се връща
през пролетта, дори да не очаквам.



Кажи ми, че душата ми е къща,
а любовта гнезди под стряхата й.



Че рядко сме се срещали с човечност,
но пък и ние недотам невинни,
си браним свойто светло кътче вечност,
от рутина, дребнавост и интриги.




Напомняй ми, че времето е сянка,
която на игра си търси образ,
но никоe добро не е нахалост.
Другото е изпитание на волята.



Усетиш ли, че губя равновесие
или че съм останала безсилна,
преди да осъзная страховете си
като неразорана още нива,
кажи ми, че си ме открил отдавна
отвъд пространствените измерения,
че времето привидно ни ограбва
и не винаги е предопределено.



Разказвай ми предишните животи,
щастлив, че си избрал отново мен.



Душата има нужда да си спомня
защо светът е всъщност сътворен ...



автор на стиховете: Бистра Малинова

юли 20, 2013

Home, Sweet Home


Една картичка инспирирана от двойката гълъбчета, решили, че една саксия на терасата ми е идеалното местенце за отглеждане на потомство. И коя съм аз, че да им преча. :) Силно се надявам, че и сега (случва се вече за втори път) всичко ще мине по най-благоприятния за тях начин и отново ще се радваме на две малки пиленца. :)) 



С картичката, решена отново само с боички, ще се включа в
365 Cards: Day 199 - Earth Tones
и
The Play Date Cafe: Cream...Melon...Cantaloupe


юли 13, 2013

Sensation of Love


Любовта дълго търпи и е милостива ..


Любовта не завижда ..
Любовта не се превъзнася ..
Любовта не се гордее .. 
Любовта не безобразничи .. 
Любовта не търси своето .. 
Любовта не държи сметка за зло .. 
Любовта не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината .. 
Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява .. 

Любовта никога не отпада ..

 






април 07, 2013

парченце любов


мечтания
копнежи
страсти
мелодия от тихи звуци ..
прочувствено и тъй загадъчно .. и нежно
разтварям се, ефирна - дъх парфюм във въздуха
копнеж и страст
мечтание за цялост
единение
усмивки в чаша тъмно вино
и блясък див в очи копнеещи
чар .. нежен и загадъчен
желание единствено
докосване в пространството
и нежност
страст
копнеж по вечното
ухание на щастие
и нежност
радост
докосване на устни влажни
усмихнати .. щастливи
и пръсти, шарещи по кожата
една идея щастие, предвкусвано ..
усмивка
нежност
страст
Любов!

 автор на стиховете: amanda sospiri







март 03, 2013

Парченца живот


Животът не даде ми нищо безплатно
сама се издигах и падах сама,
за победите имах много приятели,
а със болката бях си сама.
Не очаквах подкрепа,
... не исках и помощ - единак съм.
Така и до днес оцелях. ...
Но понякога моля за нежност, за обич
не е слабост, а горест - нали съм жена...
Жена като всички -
и грешна, и праведна,
обичам различно, различно живях...
Като ангел невинна, като вещица дяволска,
и безумна, и мъдра, от жестокост - добра.
Животът не даде ми нищо назаем,
а вземаше лихва с висока цена.
Вземай, бирнико, аз съм богата -
и след тебе ще имам сърце и душа!

автор на стиховете: Геновева Симеонова