май 25, 2014

За цветовете и мечтите



Понякога усещам как болиш...
От грозни думи и от лоши хора.
Oт сенки на несбъднати мечти.
Oт чувства, преоблечени в умора.

Тогава цялата мълча.
Мълча...
Светът тежи като огромен камък.
Горчив, като прокудена сълза.
И как е празно... Как е празно само...

Тогава искам да те скрия в мен.
Да стана дом за теб. 
От обич...

Да те погаля с устни и с ръце,
додето взема цялата ти болка...
Да те прегърна, докато заспиш
и много нежно да те прилаская...

Понякога, когато те боли,
болиш във мен...

Не искам да го знаеш...






Отново дълга пауза ..  мъчителна, неизбежна и уж изграждаща .. Но затова пък сега с огромно удоволствие се включвам в КФП на vilini и за да ми е напълно пълна картинката и удоволствието на 100 % освен ръчно направената дизайнерска хартия, реших и цветенцето самичка да си направя, и не само го направих, ами и сама си го реших в цвят.  :)) Това е от онези моменти, когато всичко, което си събирал като остатъчен материал от нещо-друго-сътворено-преди го вкарваш в употреба. Предполагам на всички са познати подобни боклукчета, останали от оформянето на разни дантелки по картички и покани.


Тяхното наличие и наличието на едно направено от мен преди дооооста време туту, поради голямото ми тогава желание да си поиграя с направата му и незнанието какво да го правя след това


предопределиха днешното ми занимание. :)) 
Да, съществува на пазара (в случая) тюл в различни цветове, но явно, ако аз самата не си усложня живота няма да ме бъде. :)) 


Пък и какво е по-голямо удоволствието сам да си миксираш и правиш цветовете, от това да си спестиш цялото мацане и просто да отидеш на пазар, нали?! :)) Макар, че кифлата в мен надделява и крещи, че очарование има и във второто, да не се лъжем, все пак творческата натура към момента е взела връх за нейно съжаление и воала ... 

 

Не са ли красиви?! И не за друго, а именно защото са си твои.. Като живота ти - може да е нищо особено за другите, но си е твой .. само твой.

И следва забавлението, на 200 %, защото освен, че се получават красиви нещица, ти вдъхваш и нов живот на разни излишъчета. 









А всъщност темата беше за ръчно правените дизайнерски хартии. Няколко боички и една четка. Миксираш, експериментираш, пробваш, грешиш и пак отначало .. и крайният резултат винаги те изненадва, понякога приятно, понякога неприятно  .. кара те да опитваш отново и отново .. и се чувстваш удовлетворен, защото получаваш най-красивата хартия, твоята. И винаги различна. Плод на твоето виждане, въображение, илюзия, мечта ...



3 коментара:

Katya Kovacheva каза...

Ммм, страхотни! И цветенцето и картичката..., а хартията е Уау!

BEARKIS каза...

Емоционално въздействаща! А колкото до излишъците и боклучетата, точно в тях намирам чара на картичкоправенето, поне лично, за мен; в създаването на неповторимото свое усещане, което докосва някого другиго.Поздрави !Липсваш ми!

vilini каза...

Креативна и неповторима! Завладяваща и оставяща без дъх!
Светле, благодаря ти!