ноември 15, 2014

silence




Принцесата е страшно уморена.
От грахови зърна. И от обувки.
Не й достигат сили. Нито време
да чака принца със вълшебната целувка.
И как да я събуди, като тя
не спи изобщо. Вече сто години.
По цели нощи вярва в чудеса.
И вечно губи вярата си на разсъмване.
Принцесата е уморена. До сълзи.
Светът я плаши. Струва й се лош.
...
Сега тя просто иска да заспи.
Не я будете. Лека нощ.


Caribiana






1 коментар:

Поли Христова каза...

Всичко което твориш и съчетаваш с невероятни стихове ми пълни душата!Харесвам картичките винаги прошепващи ти някакво послание.