януари 11, 2014

The Show Must Go On

Искам да знаеш ...



Ако можеше да четеш между редовете 
щеше отдавна да знаеш, че имаш място в сърцето ми 
от онези специалните, където пънолунията чертаят златни пътеки в морето, 
а тишината издиша признания ... 
Щеше да чуеш, как разказвах мечтите си на чайките и 
как вълните правеха любов всеки път, когато мислех за теб.


Ако можеше да четеш между редовете, 
нямаше да изтръпваш от истината, която трепти в очите ми, 
а щеше да знаеш, че свободата, с която те обичам, е по-силна от желанието да те притежавам. 
Щеше да се усмихваш само при мисълта, че някой, някъде сънува теб, 
вижда душата ти, споделя мълчанието ти и пази онази част от същността ти, 
която кара слънцето да свети, земята да се върти, животът да се ражда ...



Ако можеше да четеш между редовете 
щеше да усетиш колко е важно да не изчезваш ... от себе си 
и да обичаш ... въпреки всичко!


Шоуто трябва да продължи..
..въпреки всичко..




източник на текста

януари 05, 2014

Simple Things




- Учителю, как да владея над душата на някого?
- През рана! - казал мъдрецът.
- Но ... как се отваря рана на онзи, когото обичаш?
- Когато спреш да го обичаш. Когато започнеш да обичаш своето добре, повече от неговото.


- Но ... тогава аз няма да имам човека, когото обичам, а едно наранено и смачкано същество. А аз не искам това.
- Значи наистина обичаш.
- Така е!
- Тогава спри да искаш да владееш над душата му и просто обичай.



- Трудно е, учителю!
- А кой е казвал, че е лесно. За да обича истински душата ти няма нужда от нищо от другия и ти нищо не би следвало да искаш.
- Но той ме наранява.
- Значи си позволила да властва над душата ти.
- И това е вярно.
- Това не е обич.


- А ако все пак си мисля, че ме обича?
- Ако е вярно, то значи не може да обича себе си и не може да направи нищо за или против себе си. Такъв човек заслужава състрадание.
- Състраданието израз на обич ли е?
- Ако не допуснеш да е съжаление - да!



- А как да затворя раната, която зее в душата ми?
- Няма как! Има рани, които ни една билка не лекува. Времето ще притъпи болката, Духът ще разтвори обидата, но раната ще остане и някой спомен отвреме навреме ще я отваря отново. Но ти бъди благодарен на себе си - малко са онези, които са способни да живеят правило с нея. Научи се на състрадание, обич и търпение и се радвай на всичко, което имаш, защото то е много. Не страдай за минали неща, не позволявай да страдаш за настоящи, а още по-малко за бъдещи. Никой не знае какво ще се случи утре - дори аз! И за това съм тъй спокоен и духът ми е весел, защото може би ме чакат приятни изненади.



- Това не е ли напразна надежда?
- Това е истинска надежда! Вярвай, че си значим на себе си, вярвай, че можеш да преодолееш всяко препядствие, което се изправя на пътя ти и обичай - няма нищо по-красиво от това. Само така ще носиш раната си достойно и мъдро.



текст: източник