октомври 17, 2015

За времето ...




"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време да живея занапред, отколкото е времето, което съм живял досега.

Имам повече минало, отколкото бъдеще.
Чувствам се като момчето, което получило купа с бонбони. Отначало то ядяло лакомо, но когато забелязало, че са му останали само няколко, то започнало да ги вкусва бавно.


Нямам време да се занимавам с посредствеността.
Не искам да влизам в срещи, където парадират възпалени его-та.
Дразнят ме завистниците, които се опитват да дискредитират по-кадърните, ламтейки за техните места, таланти, постижения и късмет.
Нямам време за безкрайни разговори, безполезно е да обсъждам живота на другите, които не са част от моя живот.
Нямам време да управлявам чувствителността на хората, които въпреки хронологичната си възраст, са незрели.
Не мога да понасям какво правят хората, борейки се за власт.
Хората не обсъждат съдържанието, а само етикетите. Времето ми стана оскъдно да обсъждам етикети. Искам същността, душата ми бърза...
Няма много бонбони в купата...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, които се смеят на собствените си грешки, и далеч от такива, които са станали самодоволни и самонадеяни от триумфите си, далеч от такива, изпълнени с чувството за собствената си важност.
Искам да съм с такива, които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Такива, които избират да са на страната на истината и честността.
Важно е само това, какво прави живота ни ценен за живеене.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите.
Хора, които от ударите на живота са се научили да израстват с доброта в душите си.
Да... аз бързам... да живея със силата, която само зрелостта носи.
Възнамерявам да не пропилея нито едно от лакомствата, които са ми останали. Сигурен съм, че те ще бъдат още по-прелестни от тези, които съм изял досега.
Целта ми е да стигна до края доволен и в мир с любимите си хора и със съвестта си.
Надявам се, че вашата цел е същата, защото така или иначе и вие ще стигнете до края..."


Марио де Андраде - бразилски поет, писател, есеист.




септември 26, 2015

Love Story




Защото някой ден ще ме намериш
(съвсем случайно, без да си ме търсил)
заспала във цветчето на черешата
и ще познаеш, че съм аз по устните…

Които пазят името ти непокътнато.
Сънуват как ги галиш с топли пръсти.
Приличат на преди секундичка целунати.
И искат да са твои. Непрекъснато.

Които те прошепват на разсъмване.
Мълчат те целодневно и нарочно.
Мечтаят тайно как ще им се сбъднеш.
И имат вкус на захар и на обич.

Ще те накарат да потръпнеш. Целият.
От мекотата им. От жажда. От доверие.
Ще знаеш, че ме има.
И живееш,
защото някой ден ще ме намериш…


CARIBIANA











септември 03, 2015

Залез



Буташ, дърпаш, влачиш – напред и нагоре.
Сглобяваш разбити мечти.
Изпълняваш желания и копнежи.
Подаряваш усмивки, щастие и надежда.
И всичко това от сърце и душа.

Понякога спираш.
Замлъкваш, ослушваш се и се оглеждаш.
Сърцето ти се свива от тъга.
Ами теб, теб кой те бута, дърпа, влачи,
сглобява разбитите ти мечти, изпълнява желанията
и копнежите ти?
Кой дойде и те попита как се чувстваш,
каква мъка носиш в душата си?
Никой!

Махваш с ръка, отърсваш глава в опит да прогониш тези мисли и скриваш тъгата дълбоко в душата.
Сега не е време за сълзи.

И продължаваш да буташ, дърпаш, влачиш, сглобяваш, изпълняваш и подаряваш.

А твойте разбити мечти сам ще си сглобиш, но не сега.
Копнежите и желанията сам ще ги постигнеш, но не сега.
Усмивки, щастие и надежда ще получиш, но не сега.

Сега други имат нужда от теб.

Марто Кунин

май 01, 2015

Follow me

Да си обич

Да докоснеш. Да целунеш.
Да прегърнеш. Да усетиш.
Да прогледнеш. Да се влюбиш.
Да изгрееш и да светиш.


Да дочакаш. Да посрещнеш.
Да не страдаш. Да не пречиш.
Да си тук и да те няма.
Да си близо и далече.


Да се молиш. Да раздаваш.
Да се смееш и да вярваш.
Да разбираш. Да не съдиш.
Да мълчиш. Да разговаряш.


Да си сам. Да си сред хора.
Да си себе си и всички,
не е никак, никак сложно -
стига просто да обичаш!



автор на стиховете: Катерина Кайтазова

април 29, 2015

Нежна е нощта


Поспри за миг, заслушан в аромата,
разлял се тази вечер над града. Открий ме в него - плаха, непозната, усмихната ... и мъничко сама. Като дихание във тебе ще попия. По устните ти тихо ще се плъзна и във сърцето ти заключено ще скрия три капки обич - лек срещу измръзване. Заслушай се - един уханен вятър съм. Кристален дъжд за твойте сетива. Излез навън довечера и просто дишай.

Живея в аромата на нощта ...

Caribiana




март 14, 2015

Слънчеви залези



"Не съм от тук, за мъничко минавам.
Поспрях за ден във твоя свят.
Донесох ти от моите вълшебства
и няколко парченца красота.
Приших на джоба ти усмивка от лалета
и в дланите ти нежност посадих.
Не съм от тук обаче. И ще тръгвам.
А ти ми обещай да си щастлив.
Ако понякога ти стане страшно тъжно
за мен, момичето незнайно откъде,
не гледай сред звездите да ме зърнеш.
... Забравих се във твоето сърце."

Caribiana



март 05, 2015

Пролет моя - ІІІ част


"Наблюдавал ли си хората? Когато някой се влюби няма нужда да го обявява. 
Можеш да видиш, че в очите му се е появила една нова дълбочина. 
Можеш да видиш на лицето му една нова грация, нова красота. 
Може да видиш в походката му един фин танц. Той си е същият човек, 
но все пак не е същият. 
Любовта е влязла в живота му, пролетта е дошла в неговото същество, 
цветята в душата му са цъфнали ... "

ОШО









март 03, 2015

stone flowers


Да, щастие е туй, да не завиждаш,
да вземаш и да даваш, но без страх.
За другите на пепел да изгаряш
и те за тебе да горят без дим.
Така ти цял живот ще се повтаряш
и ще оставаш все неповторим ..
И ако в твойта най-интимна мисъл
светът открие своите мечти,
и ако всеки друг се би подписал
под туй, което си написал ти,
то значи, че във всяка твоя песен
е сбрана на човеците кръвта ..
Ти остани безимен, неизвестен,
но по-човечен направи света!

Дамян Дамянов



март 02, 2015

Светулки блеснали .. и капчици роса


Светът край нас е блеснал звезден парк.
И всяко цвете става наша радост,
и всеки камък става хубав цвят.
Защо ни е вълшебен чуден остров!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка ..

Дамян Дамянов



февруари 27, 2015

Пролет моя - ІІ част

моя бяла пролет


още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Никола Вапцаров