февруари 06, 2015

И много, много зимни рози


Остават само зимните цветя. 
И кораби, които не сънуват. 
От толкова изгубени неща, 
до горе ми е пълно с думи. 
Каквото е било, е сън. 
Очакванията ме правят друга. 
И бездните не са, каквото са. 
Дълбокото лекува. 
А после е дълбок снега. 
Въпросите са колкото живота. 
Останалото е тъга. 
И много, много зимни рози. 





Обичам стиховете, и музиката, и картините ... всяка една излизаща от сърцето и душата красота, изживяна, почувствана, изстрадана .. приела форма .. такава, каквато творецът е имал нуждата да визуализира .. която те хваща за гърлото и те оставя бездумен, притихнал и само чувстващ и усещащ ..


Затова и се реших на този Триптих от емоции като предизвикателство за Картичкофуриите (колкото и сложно да звучи на пръв прочит това, а то всъщност не е) - Картина, музика и стих.


1 коментар:

Kat каза...

Прелестни са зимните ти рози, Светле.