септември 26, 2015

Love Story




Защото някой ден ще ме намериш
(съвсем случайно, без да си ме търсил)
заспала във цветчето на черешата
и ще познаеш, че съм аз по устните…

Които пазят името ти непокътнато.
Сънуват как ги галиш с топли пръсти.
Приличат на преди секундичка целунати.
И искат да са твои. Непрекъснато.

Които те прошепват на разсъмване.
Мълчат те целодневно и нарочно.
Мечтаят тайно как ще им се сбъднеш.
И имат вкус на захар и на обич.

Ще те накарат да потръпнеш. Целият.
От мекотата им. От жажда. От доверие.
Ще знаеш, че ме има.
И живееш,
защото някой ден ще ме намериш…


CARIBIANA











септември 03, 2015

Залез



Буташ, дърпаш, влачиш – напред и нагоре.
Сглобяваш разбити мечти.
Изпълняваш желания и копнежи.
Подаряваш усмивки, щастие и надежда.
И всичко това от сърце и душа.

Понякога спираш.
Замлъкваш, ослушваш се и се оглеждаш.
Сърцето ти се свива от тъга.
Ами теб, теб кой те бута, дърпа, влачи,
сглобява разбитите ти мечти, изпълнява желанията
и копнежите ти?
Кой дойде и те попита как се чувстваш,
каква мъка носиш в душата си?
Никой!

Махваш с ръка, отърсваш глава в опит да прогониш тези мисли и скриваш тъгата дълбоко в душата.
Сега не е време за сълзи.

И продължаваш да буташ, дърпаш, влачиш, сглобяваш, изпълняваш и подаряваш.

А твойте разбити мечти сам ще си сглобиш, но не сега.
Копнежите и желанията сам ще ги постигнеш, но не сега.
Усмивки, щастие и надежда ще получиш, но не сега.

Сега други имат нужда от теб.

Марто Кунин