февруари 16, 2016

Just because

"Защото прекосявах океани за хора, които не биха прескочили и локва за мен."


"Може би, докато изпращаме, се научаваме да посрещаме.
Може би човек се учи, докато тихо събира парченцата от себе си сред хора, които са забравили името му.
Може би трайността на вярата изчезва пред очите ни, докато надеждата крета.
Може би отдаването е грешно поведение, в свят свикнал единствено да получава.
Може би решенията, които взимаме в трудното, са най-верни.
Да, боли.
Място не можеш да си намериш. 
Но продължаваш. 
В зависимост от силата и волята, които притежаваш."


"Може би дълголетието на отношенията, които градим, не зависят само от нас. Двупосочни са. Понякога ти грешиш. Понякога някой, в когото вярваш. Друг път е забравата на едно приятелство.
Все едно.
Винаги, когато разума печели превъзходство пред сърцето, цената е висока и горчи. 
Накрая ти е страшно, но се справяш сам. 
Онова, което се осмелим да преодолеем сами, чертае усмивката ни, която изгрява в нечий мрачен ден. 
Може би, колкото по-малко доверяваш, толкова повече вярваш. В себе си. 
Всичко причинено се връща в моментите, в които най-малко очакваме.
Дали сълза или усмивка. Дали обида или добра дума. Дали страх или безразличие. Дали вина или отговорност. Дали удобството на лъжата или голата истина. 
Ти най-добре знаеш.
Неизбежно е. 
Но толкова вярно."



източник на текста: из нета

февруари 04, 2016

Dreams



Рисуват те мечтите ми - усмихнат,
забравил лятото за винаги в очите си.
В прегръдката ти сгушена заспивам,
а ти притиснал си ме до гърдите си.
Гласът ти идва тихо във съня ми,
единствено да ми напомни, че обичаш ..
А устните ти - трепетно виновни,
ме карат да съм твоето момиче.
В сърцето ти - едно море безбрежно -
откривам своя тих, уютен пристан.
Рисуват те мечтите ми .. А аз им вярвам.
И знам, че някога ще се превърнеш в истина.
caribiana